Монография „Ландшафти, околна среда и природен капитал“

Монографията „Ландшафти, околна среда и природен капитал“ разкрива научните търсения и постижения на преподавателите от катедра „Ландшафтна екология и опазване на природната среда“ (ЛЕОПС). В нея са работили много видни учени в областта на природната география, ландшафтознанието, геохимията и геофизиката на ландшафтите, биогеографията и географията на почвите, ландшафтната екология, природния капитал, екосистемните услуги.

Статиите в настоящата монография засягат въпросите за изследванията и опазването на ландшафтите и околната среда, значението на природните комплексни териториални единици при картографиране и оценяване на екосистемните услуги и екосистемните сметки, развитието на биогеографията, дистанционното изследване на растителната покривка, особеностите на почвообразувателния процес и почвите в карстови територии.

В първа глава на монографията са включени статии, свързани с геохимията на околната среда и ландшафта. Развитието на екогеохимията, нейното място в комплекса от науки за Земята и възможността ѝ да дава решения на сериозни екологични проблеми, възникнали в резултат от взаимодействието между природата и обществото, са основни акценти в статията на Пенин (2023). Изследването на дънните седименти от повърхностните водни тела има важно значение за проследяване и оценяване на състоянието на природните комплекси и околната среда като цяло. Прилагането на индекси за оценка на замърсяването на седиментите би подпомогнало създаването на законодателство с утвърдени прагове за допустими концентрации на потенциално опасните и токсични елементи и съединения (Чолакова, 2023). Важно място в научните изследвания заемат проблемите, свързани със замърсяването на ландшафтите и околната среда с микропластмаси. В подходите за тяхното изследване значима роля имат ландшафтната екология и географията (Желев, 2023).

Втора глава представя екосистемните сметки и необходимостта от нова типологизация на екосистемите за нуждите на управлението на природния капитал, свързана с природните комплексни териториални единици и географските изследвания (Борисова, Горанова, 2023).

Трета глава е посветена на постижения и изследователски подходи в областта на биогеографията и почвознанието. Сателитните изображения и дистанционните изследвания са от изключително значение за наблюдение и изследване на растителната покривка. Разработени са различни вегетационни индекси, които се допълват взаимно. Съчетаването на дистанционни и теренни методи е най-добрият подход за повишаване на качеството на научните резултати (Григоров, 2023). Плитките почви (литосолите) са широко разпространен тип в планинските територии на страната, като един от най-често срещаните подтипове са рендзините (хумусно-карбонантните почви). Свързани са с карстовите територии и имат водещо значение при изясняване на тяхната структура (Божков, 2023). Публикационната дейност на Катедра ЛЕОПС в последните десет години в областта на биогеографията и резултатите от работата на докторантскаската програма „Биогеография и география на почвите“ са обект в статията на Асенов (2023).

Четвърта глава е посветена на историята на Катедрата с нейните постижения в образователната, публикационната и научноизследователската работа (Чолакова, Пенин, Контева, 2023).

Пета глава съдържа биографиите на членовете на Катедрата през последните 50 години. Представен е и актуализиран списък на защитените дипломни и дисертационни тези, онагледени с ново картографско изображение, както и за пръв път се публикува списък със защитените дипломни работи в курса за следдимпломна квалификация на учители (СДК).

Книгата завършва с ретроспективен снимков материал, създаден от членове на Катедрата. Монографията е под редакцията на доц. д-р Зорница Чолакова.