Dimitri Jaranoff. Geomorphologische Untersuchungen in Süd-Makedonien

Dimitri Jaranoff. Geomorphologische Untersuchungen in Süd-Makedonien/ Димитър Яранов. Геоморфоложки изучвания въ Южна Македония

---

ГЕОМОРФОЛОЖКИ ИЗУЧВАНИЯ ВЪ ЮЖНА МАКЕДОНИЯ

Презъ пролѣтьта на 1936 година имахъ възможность въ продължение на два месеца да обходя на длъжъ и на ширъ сръдната часть на Южна Македония подъ гръцка власть (областьта мсѫду бълrаро гръцката граница и Бѣло море отъ Солунския заливъ до Орфанския заливъ) и да направя тамъ обстойни геоморфоJюжки изучвания. Въ тази статия сж изложени само една часть отъ тъхъ, а именно тъзи, които се отнасятъ до геоморфолоrията на Солунската хълмиста область, планинската верига на Хортачъ, котловинитѣ в на Лагадинското и Бешикското езера и Круша-планина заедно съ Кукушката низина. Изучванията въ останалитѣ области на този дѣлъ отъ Македония заедно съ общитѣ изводи, ще бѫдатъ изложени въ друга една работа.

Солунската хълмиста область дължи своя обликъ на извънредно неустойчивитѣ плиоценски наслаги, понтийски и левантийски, които въ края на Левантиена сѫ образували една обширна левантийска седиментационна повръхнина. Презъ Кватернера (по всичко личи, че това ще да е станало доста късно, непосрѣдствено преди Вюрма) тя е била силно денивелирана, къмъ североизтокъ, въ съседство съ Хортачката планинска верига, издигната до 260 м. Това издигане се дължи на едно изкорубване, на образуването на единъ синклинориумъ, напрѣки да който се е образуващ, дpyгъ напрѣченъ синклинориумъ. Тѣзи два кръстосващи се синклинориуми сѫ, които сѫ обусловили образуването на единъ, кръстовиденъ Солунски заливъ . Въ течение на Кватернера източната и западна части, на този заливъ били запълнени и превърнати на алувиални заравнености, които ще да датиратъ отъ съвсемъ скорошно, време, вѣроятно следъ Вюрма, защота, на повече отъ 25 клм. на западъ отъ днешния заливъ се намиратъ подъ не много дебелия алувиумъ морски нacлаги и съ напълно съвремененъ характеръ на съдържащата се въ тѣхъ плиткоморска фауна. Това показва, колко голѣми и пространства сѫ били запълнени отъ наноситѣ на делтата на рѣка Вардаръ и Лудия. Въ противоположность на този плосъкъ и еднообразенъ релиефъ на северъ издигнатитѣ плиоценски наслаги сѫ , били нападнати оживено отъ ерозията и превърнати на единъ хълмисгъ теренъ, въ който много рѣдко се намиратъ следи отъ по-стария релиефъ, специално отъ левантийската седиментационна повърхнина. Развоятъ на релиефа около Солунскиа заливъ е представенъ графически въ първото отдѣлно приложение къмъ тази статия.

Планинската верига Хортачъ е отдѣлена от описаната область посрѣдствомъ единъ откосъ, който косвено е обусловенъ отъ разсѣдъ. Той ще да е образуванъ преди Плиоцена, следъ което настѫпило образуване на извънредно дълбоки долини., впоследствие отчасти запълнени съ плиоценски наслаги. На тѣхъ отговаря една денудационна повърхнина, която е покрита съ латеритна извѣтрителна кора. Положението на тая повърхнина и споменатата кора посочва ясно, че тукъ имаме работа съ една заравненость, която е или понтийска или по-стара, но не и левантинска. Върху нея се издигатъ възвишения съ относителна, височина 600 м. Повечето отъ тѣхъ сѫ далечници, а намиращиятъ се тукъ варовикъ е обусловилъ и създаването на една редица отъ твърдици, отъ които най-типични сѫ тѣзи около с Киречъ-кьой.

Котловинитѣ на Лагадинското и Бешикското езера представятъ отъ себе си единъ грабенъ, който само въ своята най-северозападна часть преминава въ синклинориумъ, обусловенъ отъ огъвания, като при това трѣбва да се отбележи, че тъкмо въ тази си синклинориална часть редицата котловини иматъ динарско простиране отъ северозападъ къмъ югоизтокъ, докато грабеновата часть има западъ-източно простиране, което е характерно за егейскитѣ земи. Следователно само една часть отъ тѣзи котловини може да се смѣта за зонално явление, обусловено отъ тектонскитѣ зони на алпийския орогенъ въ Балканския полуостровъ. Значи единната на пръвъ погледъ редица отъ котловини е въ сжщность една хетерогенно и случайно свързано явление. Това личи най-добре въ прехода на котловинното дъно, което представя една алувиална повърхнина, заета отчасти отъ съвсемъ плитки езера, къмъ ограднитѣ планини, които сѫ югозападъ – разгледаната вече планинска верига на Хортачъ, а на северъ и североизтокъ – Круша-планина.

Понеже разсѣщането се е повторило следъ образуването на една денудационна повръхнина, която се врѣзва въ дветѣ планини по-низко отколкото повръхнината, покрита съ латеритна извѣтрителна кора, склоноветѣ къмъ разглежданата редица котловини иматъ стжпаловиденъ характеръ, особено поради обстоятелството, че се наблюдава едно придвижване на разсѣдитѣ къмъ срѣдата на редицата котловини. И тъй като второто разсѣдане е станало презъ Кватернера, образуванитѣ откоси сѫ съвсемъ запазени; тѣ представятъ сжщински разсѣдни откоси. Именно при образуването на тѣзи откоси старата хидрографска мреежа не е могла повече да се запази и часть отъ долинитѣ сѫ престанали да бѫдатъ използувани отъ рѣкитѣ, между другото и старата рѣчна долина, която може и до день днешенъ да се наблюдава при Дервентския проходъ близо до с. Айватово. При това тѣзи отъ долинитѣ, които сѫ успѣли да се запазятъ, напримѣръ рѣката, която минава презъ Рендинския проломъ и се влива въ Орфански заливъ, не сѫ могли достатъчно да се задълбаятъ, та и отводняването на котловинното дъно се затруднявало, поради което сѫ се образували и днешнитѣ две езера. Тѣ отдавна не биха сжществували, ако да не бѣха голѣмнтѣ наносни кѫжели, които сѫ задръстили споменатата рѣка. Други пъкъ наносни кѫжели сѫ допринесли за раздвояването на единното нѣкога езеро. Изобщо формата на езерата е обусловена изключително отъ ограждащитъ ги отъ всички страни кѫжели. Разпростирането на последнитѣ на голѣмо пространство въ днешно време, говори за едно съвременно издигане на планинската ограда на редицата котловини. Белезитѣ за подобно издигане се намиратъ и въ нѣкои други балкански котловини. Едно трѣбва да се подчертае, че езерото никога не е било по-голѣмо, че не се намиратъ никакви следи отъ рѣчни тераси, за каквито се разправя въ трудоветѣ на Цвиичъ и на неговия ученикъ Янковичъ. Между днешнитѣ езера и плиоценското езеро, което се е намирало въ котловината до края на Левантиена и въ резултатъ на което се е образувала една обширна левантийска седиментационна повръхнина и корелатна неѝ денудационна повръхнина, запазена на много мѣста въ периферията на котловината, нѣма никаква прѣка връзка, днешнитѣ езера не сѫ нѣкакви остатъчни езера, а съвсемъ ново образувание.

Круша-планина и Кукушката низина сѫ по своя морфогенезисъ тѣсно свързани една съ друга и поради това съ разгледани въ настоящата статия съвмѣстно. Мѣстата около Кукушъ представятъ една извънредно обширна равнина, която се дължи на присѫтствието на това мѣсто на една извънредно добре запазена левантийска седиментационна повръхнина, която фосилизира една денудационна повръхнина, изрѣзана въ кристалиннитѣ шисти, които се явяватъ като продължение отъ тѣзи въ Круша-планина. Тази фосилизирана денудационна повръхнина е покрита съ извънредно дебела извѣтрителна кора, твърде подобна на тази, която покрива високо разположенитѣ повръхнини на Круша-планина и Хортачъ. По много белези може да се заключава, че тѣ сѫ едновръстни. Ако при Кукушъ тази повръхнина е разположена подъ 200 м., а въ споменатитѣ планини – на мѣста даже надъ 600 м., то е защото между

Кукушката низина и Круша-планина се е образувала една повръхность на флексура съ посока ССИ-ЮЮЗ. Следъ образуването на тая флексура въ снагата на Круша-планина се е врѣзала корелатната на левантийската седиментационна повръхнина денудационна повръхнина. Следователно въ Круша нѣмаме една единствена изкорубена денудационна повръхнина, както мисли Цвиичъ, нито пъкъ многобройни хоризонтално разположени денудационни повръхнини, както мисли Огилви. Интересно е, освенъ това, да се подчертае асиметрията въ формитѣ на Круша-планина, която свършва къмъ Cѣpското поле съ единъ стръменъ откосъ, косвено обусловенъ съ разсѣдъ. Изобщо въ

посока къмъ Родопския масивъ се чувствува какъ последниятъ оказва лабилизиращо действие върху вторичнитѣ структурни форми, каквито сѫ и всички до сега изброени географски единици. Тѣ, съ изключение на срѣдната и източна части на редицата отъ котловини Лагадина-Бешикъ, се представятъ като явления, косвено обусловени отъ тектонскитѣ зони на Динаридитѣ, които трѣбва да приемемъ, че достигатъ чакъ до долното течение на р. Струма.

Морфоложнитѣ елементи, влизащи въ състава на отдѣлнитѣ морфоложки единици, които сѫ засегнати въ тази статия, сѫ представени графически въ второто от дѣлно приложение къмъ тази статия.

Д. Ярановъ

---

Към съдържанието на статията/ Access to the full text of the article